Лечението при отлепване на ретината се състои в откриване и блокиране на всички ретинални разкъсвания и извършването на хирургични интервенции.
Съществуват няколко метода, по които се осъществяват различните манипулации.
Пневматична ретинопексия
Пневматична ретинопексия е метод, при който в окото се вкарва разширяващ се (експандиращ) газ, който блокира разкъсването и връща ретината на мястото и. Течността под ретината се абсорбира и ретината сляга. Процедурата е ефективна при горно разположени разкъсвания. При долно разположение или при наличието на няколко отворени разкъсвания, тази процедура не е ефективна и не се препоръчва.
Преимуществото на тази процедура е възможността тя да се извършва амбулаторно, както факта, че зрението се възстановява врамките на няколко дни или седмици. Методът има и два недостатъка. Първият е необходимостта от определена поза, в която газовият мехур винаги да притиска ретиналното разкъсване. В зависимост от мястото на разкъсването, това може да се окаже малка неприятност или голям проблем. Физическата неспособност да се поддържа определената поза е противопоказание за извършване на този вид процедура. Второто е, че успеваемостта на процедурата се наблюдава 7 или 8 от 10 случая. Това не означава, че останалите 2 или 3 от 10 очи ослепяват. Те обикновено се нуждаят от допълнително оперативно лечение: склерална пломба или парс плана витректомия.
Склерална “пломба”
При склерална “пломба” се използва парче силиконова гума, което се пришива отвън на окото в мястото на предварително локализираното разкъсване. При стягане на шевовете се предизвиква вгъване (инвагинация) от силиконовата пломба, което затваря ретиналното разкъсване, а течността под ретината се резорбира. Понякога се налага течността да се източи навън (дренира) с помощта на игла. Блокирането на разкъсването и дренирането на течността водят до слягане на ретината.
Тази процедура има преимуществото, че проработва при 9 или 9,5 от 10 случая още в началото. Най-важното е, че пломбата не изисква каквато и да е специална поза. Освен това, тази процедура може да се използва за корекция на ретинални разкъсвания, при които пневматичната ретинопексия не може да бъде приложена. Нейният недостатък е, че е по-болезнена. Пациентът изпитва дискомфорт поне ден – два след процедурата. Зрението се възстановява по-бавно – в рамките на няколко седмици или месеци.
Парс плана витректомия
При тази хирургична процедура се отстранява стъкловидното тяло, изпълващо вътрешността на окото, и се заменя с въздух, газ или силиконово масло. Това води до тампониране и връщане на ретината на нейното място и правилното ѝ оздравяване. Ако е поставена силиконова тампонада, вашият хирург може да прецени след няколко месеца силиконовото масло да бъде премахнато. При оставянето на газ на пациентът е забранено да лети със самолет, тъй като това може да доведе до експандиране на газта и повишаване на вътреочното налягане.
Какви резултати могат да се очакват след проведени интервенции?
След като ретината е успешно залепена, започва подобрение на зрението. В случаите, когато центърът на ретината – макулата, не е отлепен, в повечето случаи резултатите са много добри. При отлепен център на ретината, резултатите са по-лоши и рядко зрителната острота на пациента е толкова добра колкото преди отлепването.
Какви рискове крият оперативните намеси при отлепване на ретината?
Най-често срещаният проблем при този вид процедури е възможността ретината да не слегне с една операция. При около 7 от 100 очи се получават сраствания, което се нарича пролиферативна витреоретинопатия, които скъсяват ретината, правят я по-малко еластична и запазват разкъсванията отворени, въпреки усилията на специалистите те да бъдат затворени. Други рискове, които се наблюдават при този вид процедури са инфекциите, перфорацията на окото, кървенето, двойното виждане, глаукомата и ускореното на образуване на катаракта. Въпреки това този вид усложнения не са често срещани.